„Дишащи“ контактни лещи?

„Дишащи“ контактни лещи?

Всяка контактна леща представлява в някаква степен бариера за достигането на кислород до роговицата. Състоянието на хроничен недостиг на кислород (хипоксия), нарушава правилното функциониране на редица взаимосвързани биологични процеси в окото, което от своя страна може да доведе до трайни нежелани изменения: изтъняване на епителния слой на роговицата, загуба на чувствителност, повишаване риска от инфекции, сухо око, загуба на прозрачност.
Количеството кислород, което достига предната част на окото зависи от материала, от който са изработени лещите и от геометрията им. Аналогично на лещите за очила, диоптричната сила определя в най-голяма степен профилът на контактната леща. Колкото по-висока е диоптричната сила, толкова по-дебела е небходимо да бъде лещата в определена зона, а по-дебелата леща представлява по-голяма бариера за кислорода. Трябва още да се знае, че водното съдържание не винаги е в пряка зависимост с кислородната пропускливост.
Нагледен сравнителен анализ на кислородната преносимост на различните меки контактни лещи може да се извърши с помощта на приложението OxiMap – едно от многото предимства на прегледа за контактни лещи в нашата практика.